9 jun 2016, 18:12

Разплакано небе 

  Poesía » De amor
385 0 2

РАЗПЛАКАНО НЕБЕ 
Р.Чакърова 

 

Хрущят под стъпките ни стъпкани надежди. 
Безскрупулно погазили сме себе си. 
Небето сбърчва облачните вежди, 
разплакано пред тази непотребност. 

 

Самата неопровержимост 
нелепо кърши пръсти в оправдание 
със довод за необходимост 
от слепнало по гърлото мълчание. 

 

И плахо, препарирано докосване 
застива между листи на хербарий, 
а обич, избеляла и износена, 
по края на съня ни се повтаря. 

 

Боли въпрос - дали е съществувала? 
И удар с чук като в съдебна зала 
в съзнанието на дъжда изплува. 
По локвите разбрах, че е валяло... 

 

Лондон 04/06/2016 '  12:47

© Rositsa Chakarova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??