Разплакано небе

9 июн. 2016 г., 18:12

Поэзия » Любовная

384 0 2

РАЗПЛАКАНО НЕБЕ
Р.Чакърова

Хрущят под стъпките ни стъпкани надежди.
Безскрупулно погазили сме себе си.
Небето сбърчва облачните вежди,
разплакано пред тази непотребност.

Самата неопровержимост
нелепо кърши пръсти в оправдание
със довод за необходимост
от слепнало по гърлото мълчание.

И плахо, препарирано докосване
застива между листи на хербарий,
а обич, избеляла и износена,
по края на съня ни се повтаря.

Боли въпрос - дали е съществувала?
И удар с чук като в съдебна зала
в съзнанието на дъжда изплува.
По локвите разбрах, че е валяло...

Лондон 04/06/2016 ' 12:47