Разплакано небе
РАЗПЛАКАНО НЕБЕ
Р.Чакърова
Хрущят под стъпките ни стъпкани надежди.
Безскрупулно погазили сме себе си.
Небето сбърчва облачните вежди,
разплакано пред тази непотребност.
Самата неопровержимост
нелепо кърши пръсти в оправдание
със довод за необходимост
от слепнало по гърлото мълчание.
И плахо, препарирано докосване
застива между листи на хербарий,
а обич, избеляла и износена,
по края на съня ни се повтаря.
Боли въпрос - дали е съществувала?
И удар с чук като в съдебна зала
в съзнанието на дъжда изплува.
По локвите разбрах, че е валяло...
Лондон 04/06/2016 ' 12:47
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
