30 nov 2022, 20:01

Разплата

  Poesía
367 0 0

Не бяха ли достатъчни брътвежите

за наш,то зле подсказано спасение?

За слугинажа сръчен на лакеите

инжектирани с парично вдъхновение.

 

Не бяха ли достатъчни предателства

на същността ни българска и родна?

Да бършем за.ниците на Европа-та,

а тя да ни зачерква с нова квота.

 

Не бяха ли достатъчни и кражбите

на дюни морски, бетонирани прилежно.

Факири местни окупирали и банките

източиха ги трайно, повсеместно.

 

Държавицата с името най-родно

забравена е вече от милиони,

решили да множат далеч рода си

сред чужди, но платени щедро зони.

 

Подобно стара къща  се руши

оставена на спомени в забрава.

Сезоните менят я и след дни,

единствено руини ще останат.

 

Не бяха ли достатъчни и куп години

на преход мъчен, разделил ни всички

от правото човешко и от свята вяра,

обрекъл ни децата в мъченици.

 

Какво ни чака и какво се пише

на таз земя тъй щедра и богата?

Разтъркайте очи и просто вижте,

че всички ний, сме живата разплата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...