30.11.2022 г., 20:01

Разплата

365 0 0

Не бяха ли достатъчни брътвежите

за наш,то зле подсказано спасение?

За слугинажа сръчен на лакеите

инжектирани с парично вдъхновение.

 

Не бяха ли достатъчни предателства

на същността ни българска и родна?

Да бършем за.ниците на Европа-та,

а тя да ни зачерква с нова квота.

 

Не бяха ли достатъчни и кражбите

на дюни морски, бетонирани прилежно.

Факири местни окупирали и банките

източиха ги трайно, повсеместно.

 

Държавицата с името най-родно

забравена е вече от милиони,

решили да множат далеч рода си

сред чужди, но платени щедро зони.

 

Подобно стара къща  се руши

оставена на спомени в забрава.

Сезоните менят я и след дни,

единствено руини ще останат.

 

Не бяха ли достатъчни и куп години

на преход мъчен, разделил ни всички

от правото човешко и от свята вяра,

обрекъл ни децата в мъченици.

 

Какво ни чака и какво се пише

на таз земя тъй щедра и богата?

Разтъркайте очи и просто вижте,

че всички ний, сме живата разплата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...