Nov 30, 2022, 8:01 PM

Разплата

  Poetry
371 0 0

Не бяха ли достатъчни брътвежите

за наш,то зле подсказано спасение?

За слугинажа сръчен на лакеите

инжектирани с парично вдъхновение.

 

Не бяха ли достатъчни предателства

на същността ни българска и родна?

Да бършем за.ниците на Европа-та,

а тя да ни зачерква с нова квота.

 

Не бяха ли достатъчни и кражбите

на дюни морски, бетонирани прилежно.

Факири местни окупирали и банките

източиха ги трайно, повсеместно.

 

Държавицата с името най-родно

забравена е вече от милиони,

решили да множат далеч рода си

сред чужди, но платени щедро зони.

 

Подобно стара къща  се руши

оставена на спомени в забрава.

Сезоните менят я и след дни,

единствено руини ще останат.

 

Не бяха ли достатъчни и куп години

на преход мъчен, разделил ни всички

от правото човешко и от свята вяра,

обрекъл ни децата в мъченици.

 

Какво ни чака и какво се пише

на таз земя тъй щедра и богата?

Разтъркайте очи и просто вижте,

че всички ний, сме живата разплата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...