Не бяха ли достатъчни брътвежите

за наш,то зле подсказано спасение?

За слугинажа сръчен на лакеите

инжектирани с парично вдъхновение.

Не бяха ли достатъчни предателства

на същността ни българска и родна?

Да бършем за.ниците на Европа-та,

а тя да ни зачерква с нова квота.

Не бяха ли достатъчни и кражбите

на дюни морски, бетонирани прилежно.

Факири местни окупирали и банките

източиха ги трайно, повсеместно.

Държавицата с името най-родно

забравена е вече от милиони,

решили да множат далеч рода си

сред чужди, но платени щедро зони.

Подобно стара къща  се руши

оставена на спомени в забрава.

Сезоните менят я и след дни,

единствено руини ще останат.

Не бяха ли достатъчни и куп години

на преход мъчен, разделил ни всички

от правото човешко и от свята вяра,

обрекъл ни децата в мъченици.

Какво ни чака и какво се пише

на таз земя тъй щедра и богата?

Разтъркайте очи и просто вижте,

че всички ний, сме живата разплата!