Разплата
613
0
0
Ще изстържа
до глухо
душата си –
да не чува
смеха ти
щастлив.
Ще изтрия
от нея
усмивката,
украсявала
срещите ни.
Ще зазидам
дълбоко
очите си –
да не виждат пак
твойте очи,
взряни от упор
в зениците ми,
бляскави
като звезди.
А накрая
със нокти
ще изтръгна
сърцето си –
отвъд хоризонта
ще го запратя.
И дано
вече
спре да кърви!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вили Димитрова Todos los derechos reservados
