Разплата
609
0
0
Ще изстържа
до глухо
душата си –
да не чува
смеха ти
щастлив.
Ще изтрия
от нея
усмивката,
украсявала
срещите ни.
Ще зазидам
дълбоко
очите си –
да не виждат пак
твойте очи,
взряни от упор
в зениците ми,
бляскави
като звезди.
А накрая
със нокти
ще изтръгна
сърцето си –
отвъд хоризонта
ще го запратя.
И дано
вече
спре да кърви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Димитрова Всички права запазени
