kasandrabg1 (Вили Димитрова)
131 181
Jul 9, 2013, 9:40 PM  

Разплата 

  Poetry » White poetry
413 0 0


 

Ще изстържа

до глухо

душата си –

да не чува

смеха ти

щастлив.

Ще изтрия

от нея

усмивката,

украсявала

срещите ни.

Ще зазидам

дълбоко

очите си –

да не виждат пак

твойте очи,

взряни от упор

в зениците ми,

бляскави

като звезди.

А накрая

със нокти

ще изтръгна

сърцето си –

отвъд хоризонта

ще го запратя.

 

И дано

вече

спре да кърви!

© Вили Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??