Отдадох се на лежерния живот,

подскачах от място на място,

пропит от сетивата на момента.

На собствената си идилия пилот,

едно нещо ми беше напълно ясно –

най-интресните решения са хвърлена монета.

Говорих и споделях душата си с мнозина,

давах наздравне с пълна с идеи чаша,

споделих спомени от красиви времена.

Истински се разбирам само с малцина,

но душата си не успях да помрача

въпреки в паметта ми всичките петна.

Без да искам, влюбих се веднъж,

попаднах в клопката на фантазията,

но не спрях да обикалям сред хората.

Уж на тези чувства им виках „Къш!“,

а пък попаднах в клопката най-мазната,

дето плясна ме в на душата баш умората.

Но нямам време да се недоразбирам,

та продължавам напред с някаква цел,

дори да нямам идея какво целя.

Минаха отдавна дните, в които се спирам

или не смятам, че съм достатъчно смел –

искам накрая със света всичко да си споделя!