15.01.2021 г., 18:45

Разплетен триплет

1.1K 0 1

Отдадох се на лежерния живот,

подскачах от място на място,

пропит от сетивата на момента.

На собствената си идилия пилот,

едно нещо ми беше напълно ясно –

най-интресните решения са хвърлена монета.

 

Говорих и споделях душата си с мнозина,

давах наздравне с пълна с идеи чаша,

споделих спомени от красиви времена.

Истински се разбирам само с малцина,

но душата си не успях да помрача

въпреки в паметта ми всичките петна.

 

Без да искам, влюбих се веднъж,

попаднах в клопката на фантазията,

но не спрях да обикалям сред хората.

Уж на тези чувства им виках „Къш!“,

а пък попаднах в клопката най-мазната,

дето плясна ме в на душата баш умората.

 

Но нямам време да се недоразбирам,

та продължавам напред с някаква цел,

дори да нямам идея какво целя.

Минаха отдавна дните, в които се спирам

или не смятам, че съм достатъчно смел –

искам накрая със света всичко да си споделя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Споделяй, той светът така ще те разбере, че... ще станеш напълно разсподелен

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...