Jan 15, 2021, 6:45 PM

Разплетен триплет

1.1K 0 1

Отдадох се на лежерния живот,

подскачах от място на място,

пропит от сетивата на момента.

На собствената си идилия пилот,

едно нещо ми беше напълно ясно –

най-интресните решения са хвърлена монета.

 

Говорих и споделях душата си с мнозина,

давах наздравне с пълна с идеи чаша,

споделих спомени от красиви времена.

Истински се разбирам само с малцина,

но душата си не успях да помрача

въпреки в паметта ми всичките петна.

 

Без да искам, влюбих се веднъж,

попаднах в клопката на фантазията,

но не спрях да обикалям сред хората.

Уж на тези чувства им виках „Къш!“,

а пък попаднах в клопката най-мазната,

дето плясна ме в на душата баш умората.

 

Но нямам време да се недоразбирам,

та продължавам напред с някаква цел,

дори да нямам идея какво целя.

Минаха отдавна дните, в които се спирам

или не смятам, че съм достатъчно смел –

искам накрая със света всичко да си споделя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Споделяй, той светът така ще те разбере, че... ще станеш напълно разсподелен

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...