Разплитане
Разплита се дървото на страха,
шуми във вените тънеещи до болка.
Ти търсиш само трайната стреха,
а любовта - последната си обиколка.
И може би така е най-добре.
Ще се устроиш - сигурен съм вече.
Ще ме боли от залеза тъй блед
с очите на прииждащата вечер.
Навярно ще си спомниш в стръмен ден
за чувствата ни - непростима ерес.
Прости, обърках твоя дух смутен
с мечтите си побъркани за вечност...
Ще имаш дом, съпруг, деца, уют.
Ще имаш сигурност - примамлива награда.
Но в таен миг - от никого нечут,
разкаяна частица в теб ще страда.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
