May 15, 2016, 11:40 AM  

Разплитане 

  Poetry
1862 17 26

Разплита се дървото на страха,
шуми във вените тънеещи до болка.
Ти търсиш само трайната стреха,
а любовта - последната си обиколка.

И може би така е най-добре.
Ще се устроиш - сигурен съм вече.
Ще ме боли от залеза тъй блед
с очите на прииждащата вечер.

Навярно ще си спомниш в стръмен ден
за чувствата ни - непростима ерес.
Прости, обърках твоя дух смутен
с мечтите си побъркани за вечност...

Ще имаш дом, съпруг, деца, уют.
Ще имаш сигурност - примамлива награда.
Но в таен миг - от никого нечут,
разкаяна частица в теб ще страда.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Този стих не докосва... той дращи ... и от долу кърви... Благодаря!
  • Много истинско! Хареса ми! Поздрав!
  • животът отвъд битовизма е истинският
  • Толкова е силно, истинно и болящо..! Изчистено от излишна натруфеност, оголено до чувство и страдание, затова и е така въздействащо!
    Поздравления, Младене!
  • Много боли! Любовта срещу удобството и сигурността!
  • Силно.......!
  • Напевно, чувствено, сърдечно...
    С уважение: Литатру
  • Големи истини изричаш! Поезията ти докосва!
  • "Но в таен миг - от никого нечут,
    разкаяна частица в теб ще страда."
    Много красива творба, тъжна и силна!
  • Хубаво казано!
  • !!!
  • Прости, обърках твоя дух смутен
    с мечтите си побъркани за вечност...
    -----------------------------------------------
    Побърка ме това ти откровение...Любовта може и да не трае вечно, но чувството , което ни разтърсва от нея остава във вечността....Благодаря ,че те има!
  • Много хубав стих!
  • Любовна лирика, нежна и топла, а ти смоотвержен и топъл ще изгряваш в щастие. браво Младен
  • Браво и от мен!
  • Ех, че хубавоооо! Браво!
  • "Разплита се дървото на страха,
    шуми във вените тънеещи до болка."
    Хареса ми стиха ти, Младене!Докосваш!
  • Удоволствие е да те чета. Присъединявам се към думите на Ренета. Аплодисменти!
  • Благодаря на всички коментирали и оценили този мой скромен текст, както и предходните няколко такива! Желая ви крепко здраве и творческо вдъхновение!
  • Любовната ти лирика е винаги затрогваща, чиста и топла - удоволствие е! Сърдечен поздрав, Младене!!
  • "
    Ще имаш дом, съпруг, деца, уют.
    Ще имаш сигурност - примамлива награда.
    Но в таен миг - от никого нечут,
    разкаяна частица в теб ще страда.
    Така е...може нещо да изглежда или да приеме, че е свършило, но има неща, които не могат да свършат, просто защито не свършват...главния пример за това е любовта...
    Поздравления!
  • Не е случаен големият интерес към този стих, Мисана – демонстрираш интересен поглед към любовта: според финала, една раздяла не винаги слага край на чувствата. И това е утеха.
    В любовната лирика е силата ти, очаквам...
  • Колко много може да се пише и говори за любовта, тя е една безкрайна, вдъхновяваща сила! Често оставя тъжни следи и спомени, но ние сме длъжни да вземем от нея само най-доброто! Красиви стихове пишеш! Поздрав и от мен, Младене!
  • ...!!!
    И може би така е най-добре.
    Ще се устроиш - сигурен съм вече.
    Ще ме боли от залеза тъй блед
    с очите на прииждащата вечер.
  • Мечтите винаги намират почва и покълват в дом... Има и подвижни къщички, Мисана! Поздрав!
  • http://vbox7.com/play:5265956485

    Навива се кълбото на живота, а след една определена възраст се разплита, следвайки своя ход!

    Красив и смислен ден /каквато е поезията ти/ Мисана!
Random works
: ??:??