24 ago 2008, 8:11

Разпътие 

  Poesía » Civil
774 0 15
 

  Разпътие

 

Разпътни времена.

Разпътни нрави.

Живеем в хаос,

непомерно див.

Каквото и да струваш и

да правиш

излиза, че за всичко -

ти си крив.

 

И само чуваш

да те определят

като субект

природно мързелив.

Ти да работиш,

друг да разпределя

с какво и колко

още да си жив.

 

Да ти вменява,

че си равнодушен.

Да ти внушава даже,

че си тъп.

А всъщност

пеликанската си гуша

да пълни - стъпил

върху твоя гръб. 

 

Разпътни чувства

и разпътни мисли

с разпътен дух,

безбожно търсят мъст.

Мен пита ли ме някой

какво искам?

Разпятие! 

Разпятие!

И кръст.

 

 

 

 

 

 

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??