24 ago 2008, 8:11

Разпътие

  Poesía » Civil
974 0 15
 

  Разпътие

 

Разпътни времена.

Разпътни нрави.

Живеем в хаос,

непомерно див.

Каквото и да струваш и

да правиш

излиза, че за всичко -

ти си крив.

 

И само чуваш

да те определят

като субект

природно мързелив.

Ти да работиш,

друг да разпределя

с какво и колко

още да си жив.

 

Да ти вменява,

че си равнодушен.

Да ти внушава даже,

че си тъп.

А всъщност

пеликанската си гуша

да пълни - стъпил

върху твоя гръб. 

 

Разпътни чувства

и разпътни мисли

с разпътен дух,

безбожно търсят мъст.

Мен пита ли ме някой

какво искам?

Разпятие! 

Разпятие!

И кръст.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...