24 ago 2008, 8:11

Разпътие

  Poesía » Civil
972 0 15
 

  Разпътие

 

Разпътни времена.

Разпътни нрави.

Живеем в хаос,

непомерно див.

Каквото и да струваш и

да правиш

излиза, че за всичко -

ти си крив.

 

И само чуваш

да те определят

като субект

природно мързелив.

Ти да работиш,

друг да разпределя

с какво и колко

още да си жив.

 

Да ти вменява,

че си равнодушен.

Да ти внушава даже,

че си тъп.

А всъщност

пеликанската си гуша

да пълни - стъпил

върху твоя гръб. 

 

Разпътни чувства

и разпътни мисли

с разпътен дух,

безбожно търсят мъст.

Мен пита ли ме някой

какво искам?

Разпятие! 

Разпятие!

И кръст.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...