Разпътие
Разпътие
Разпътни времена.
Разпътни нрави.
Живеем в хаос,
непомерно див.
Каквото и да струваш и
да правиш
излиза, че за всичко -
ти си крив.
И само чуваш
да те определят
като субект
природно мързелив.
Ти да работиш,
друг да разпределя
с какво и колко
още да си жив.
Да ти вменява,
че си равнодушен.
Да ти внушава даже,
че си тъп.
А всъщност
пеликанската си гуша
да пълни - стъпил
върху твоя гръб.
Разпътни чувства
и разпътни мисли
с разпътен дух,
безбожно търсят мъст.
Мен пита ли ме някой
какво искам?
Разпятие!
Разпятие!
И кръст.
© Александър Калчев All rights reserved.
