18 nov 2018, 9:35

Разруха

  Poesía
739 1 0

Като гаснеща секвоя сред отнета вечност.
Като плашеща история 
               за човечност.
Като блян сред океан от спомени.

Като личностна ерозия.

 

Като лупа под лъчи на жарко слънце.
Като непокълнало 
           в земята зрънце.
Като недовършено започнато.

Като минало, несбъднало се.

 

Като мисъл насред пустошта от думи.
Две неакордирани 
    китарни струни.
В мрака в дисонанс звънят.
Като две души мумифицирани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...