Разруха

18 nov 2018, 9:35

Poesía

316 1 0

Като гаснеща секвоя сред отнета вечност.
Като плашеща история
за човечност.
Като блян сред океан от спомени.

Като личностна ерозия.

Като лупа под лъчи на жарко слънце.
Като непокълнало
в земята зрънце.
Като недовършено започнато.

Като минало, несбъднало се.

Като мисъл насред пустошта от думи.
Две неакордирани
китарни струни.
В мрака в дисонанс звънят.
Като две души мумифицирани.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.