Като гаснеща секвоя сред отнета вечност.
Като плашеща история 
               за човечност.
Като блян сред океан от спомени.

Като личностна ерозия.

Като лупа под лъчи на жарко слънце.
Като непокълнало 
           в земята зрънце.
Като недовършено започнато.

Като минало, несбъднало се.

Като мисъл насред пустошта от думи.
Две неакордирани 
    китарни струни.
В мрака в дисонанс звънят.
Като две души мумифицирани.