Разруха
741
1
0
Като гаснеща секвоя сред отнета вечност.
Като плашеща история
за човечност.
Като блян сред океан от спомени.
Като личностна ерозия.
Като лупа под лъчи на жарко слънце.
Като непокълнало
в земята зрънце.
Като недовършено започнато.
Като минало, несбъднало се.
Като мисъл насред пустошта от думи.
Две неакордирани
китарни струни.
В мрака в дисонанс звънят.
Като две души мумифицирани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Дренски Всички права запазени
