Nov 18, 2018, 9:35 AM

Разруха

  Poetry
734 1 0

Като гаснеща секвоя сред отнета вечност.
Като плашеща история 
               за човечност.
Като блян сред океан от спомени.

Като личностна ерозия.

 

Като лупа под лъчи на жарко слънце.
Като непокълнало 
           в земята зрънце.
Като недовършено започнато.

Като минало, несбъднало се.

 

Като мисъл насред пустошта от думи.
Две неакордирани 
    китарни струни.
В мрака в дисонанс звънят.
Като две души мумифицирани.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...