Разруха
737
1
0
Като гаснеща секвоя сред отнета вечност.
Като плашеща история
за човечност.
Като блян сред океан от спомени.
Като личностна ерозия.
Като лупа под лъчи на жарко слънце.
Като непокълнало
в земята зрънце.
Като недовършено започнато.
Като минало, несбъднало се.
Като мисъл насред пустошта от думи.
Две неакордирани
китарни струни.
В мрака в дисонанс звънят.
Като две души мумифицирани.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Дренски Все права защищены
