Като сълзица чиста, нежен блян,
красива беше тя – едно момиче…
И под покров от девствения свян
горещата ѝ прелест там занича.
Разресваше той нейните коси
и с гребен костен търсеше посоки.
Кичурите ѝ руси прекоси,
а възлите разсичаше жестоко!
Къдрици не останаха – нали
по правите е лесно да се спускаш…
И чакаше порой да завали,
че сълзите едва ли са преструвка. ...