Разсечена невинност
Като сълзица чиста, нежен блян,
красива беше тя – едно момиче…
И под покров от девствения свян
горещата ѝ прелест там занича.
Разресваше той нейните коси
и с гребен костен търсеше посоки.
Кичурите ѝ руси прекоси,
а възлите разсичаше жестоко!
Къдрици не останаха – нали
по правите е лесно да се спускаш…
И чакаше порой да завали,
че сълзите едва ли са преструвка.
А по гърба се стелеше тъма,
раздирана от хиляди въпроси.
Останала на край света сама
очакваше пощада тя да проси!
Но гръмна и разсече вечността –
светкавица преброди часовете.
И в него се стопи жестокостта –
не смогна да я стъпка като цвете!
Къдрици пак се спускат. Водопад…
А гребенът се счупи на парчета.
Един живот, достигнал до разпад,
възкръсна от невинността отнета!
12.07.2024 г.
© Констанс All rights reserved.
