Разсечена невинност
Като сълзица чиста, нежен блян,
красива беше тя – едно момиче…
И под покров от девствения свян
горещата ѝ прелест там занича.
Разресваше той нейните коси
и с гребен костен търсеше посоки.
Кичурите ѝ руси прекоси,
а възлите разсичаше жестоко!
Къдрици не останаха – нали
по правите е лесно да се спускаш…
И чакаше порой да завали,
че сълзите едва ли са преструвка.
А по гърба се стелеше тъма,
раздирана от хиляди въпроси.
Останала на край света сама
очакваше пощада тя да проси!
Но гръмна и разсече вечността –
светкавица преброди часовете.
И в него се стопи жестокостта –
не смогна да я стъпка като цвете!
Къдрици пак се спускат. Водопад…
А гребенът се счупи на парчета.
Един живот, достигнал до разпад,
възкръсна от невинността отнета!
12.07.2024 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Констанс Всички права запазени
