11 nov 2006, 21:50

Разстояние

  Poesía
859 0 4

Аз съм ничия!
Косите ми разпилени се гърчат
в разстоянието от понеделник до петък
и в изтощението на делника пощада не намират.
Билети, автобуси.
Отиване и връщане.
От града до селото.
И пак багаж за посрещане.
В разстоянието от петък до понеделник
все бързам за някъде.
Някой ден ще срежа косите си.
В разстоянието на работния ден,
в разстоянието до следващия листопад в косите ми!
Аз съм ничия!
Аз съм ничия!
Аз съм ничия цялата в разстояния!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...