11.11.2006 г., 21:50

Разстояние

854 0 4

Аз съм ничия!
Косите ми разпилени се гърчат
в разстоянието от понеделник до петък
и в изтощението на делника пощада не намират.
Билети, автобуси.
Отиване и връщане.
От града до селото.
И пак багаж за посрещане.
В разстоянието от петък до понеделник
все бързам за някъде.
Някой ден ще срежа косите си.
В разстоянието на работния ден,
в разстоянието до следващия листопад в косите ми!
Аз съм ничия!
Аз съм ничия!
Аз съм ничия цялата в разстояния!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...