Аз съм ничия!
Косите ми разпилени се гърчат
в разстоянието от понеделник до петък
и в изтощението на делника пощада не намират.
Билети, автобуси.
Отиване и връщане.
От града до селото.
И пак багаж за посрещане.
В разстоянието от петък до понеделник
все бързам за някъде.
Някой ден ще срежа косите си.
В разстоянието на работния ден,
в разстоянието до следващия листопад в косите ми!
Аз съм ничия!
Аз съм ничия!
Аз съм ничия цялата в разстояния!
© Поли All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Драматично изглежда..! Хубаво е!