25 ago 2007, 16:53

Разстояние 

  Poesía
913 0 13
Стотици лица разминават ме някак,
поглеждат, пресмятат, извръщат глава.
Стотици лица се усмихват и бягат,
еднакви, безлични и с обща съдба.

Хиляди думи, изречени някак,
кръжат без посока, говорят без цел.
Хиляди думи - те смисъл нямат,
откакто човекът го беше отнел.

Хиляди истини, възникнали някак,
надничат страхливо, мълчат и бледнеят.
Хиляди истини загиват и плачат,
че хората вече за тях не копнеят.

Стотици мечти, изоставени някак,
провикват се, стихват и кротко пълзят.
Стотици мечти наскърбено оплакват:
човекът е мъртъв и гроб е светът...

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??