Стотици лица разминават ме някак,
поглеждат, пресмятат, извръщат глава.
Стотици лица се усмихват и бягат,
еднакви, безлични и с обща съдба.
Хиляди думи, изречени някак,
кръжат без посока, говорят без цел.
Хиляди думи - те смисъл нямат,
откакто човекът го беше отнел.
Хиляди истини, възникнали някак,
надничат страхливо, мълчат и бледнеят.
Хиляди истини загиват и плачат,
че хората вече за тях не копнеят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация