Aug 25, 2007, 4:53 PM

Разстояние 

  Poetry
912 0 13
Стотици лица разминават ме някак,
поглеждат, пресмятат, извръщат глава.
Стотици лица се усмихват и бягат,
еднакви, безлични и с обща съдба.

Хиляди думи, изречени някак,
кръжат без посока, говорят без цел.
Хиляди думи - те смисъл нямат,
откакто човекът го беше отнел.

Хиляди истини, възникнали някак,
надничат страхливо, мълчат и бледнеят.
Хиляди истини загиват и плачат,
че хората вече за тях не копнеят.

Стотици мечти, изоставени някак,
провикват се, стихват и кротко пълзят.
Стотици мечти наскърбено оплакват:
човекът е мъртъв и гроб е светът...

© Петя Косева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??