Вестин (Димитър Ганчев)
153 733
11 ago 2006, 12:52

Разстояния 

  Poesía
582 0 7
Разстояния

Мъж съм
и по мъжки ще ти призная –
слаб съм понякога...
Жена си
и знаеш
силата си на голите стъпки,
съблечени зад завесите
на облечена стая.
...
и за мъжкото, което в очите проблясва,
пред твоето очертание,
няма да се покая
...
нехаеш,
че вятърът дърпа завесите
на разголената ни стая.
...
ще те наметна с мъжкото си желание...
нека градът да угасва
по закъснелите спирки.
...
ухаеш
на смърт мигновена на всичко мъжко във мен,
на себе си – гола,
на мен...
Ще ти призная,
докато градът ни умира за сън по терасите,
нехая
за слънцето,
по небесното тяло,
кръвоизливащо и умиращо;
за утрото,
по вечерта замечтало се,
но така и недоживяло я;
за дните –
бездомници –
хитрите светли прахосници;
за птиците,
сънуващи над балкона,
от нощта, крилете си схванати.
Знаеш ли,
нека умира за сън градът по терасите,
слънцето да избърше смъртта си в завесите...
За това и за всичко нехая!
Ти също, надявам се...
ти – аз на тебе ухая,
и зная...
... знаеш.

В поезията разстоянията са само метафора за размисъл.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Колко затрогващо мъжко признание, Митко. Страхотно. И пак образно си го написал. Много, много искрен стих и подходящо поднесен.
  • "ще те наметна с мъжкото си желание...
    нека градът да угасва
    по закъснелите спирки.
    ...
    ухаеш
    на смърт мигновена на всичко мъжко във мен,
    на себе си – гола,
    на мен..."

    Поезия от всякъде, дори и в многоточията.
    Поздрав!
  • Благодаря ви! Поздрав на всички!
  • Откровеността ти, облечена в стих е още по-силна. Поздрави за ясния изказ на мисълта.
  • Прекрасен изказ имаш, заинтригуващо
    Плетеница но пък се разплита лесно

    Поздрав и усмивка
  • И на мен ми хареса! Много образно написано!
  • "...ти - аз на тебе ухая,
    и зная...
    знаеш."
    Усетих стиха ти, Вестине!
Propuestas
: ??:??