11.08.2006 г., 12:52

Разстояния

726 0 7
Разстояния

Мъж съм
и по мъжки ще ти призная –
слаб съм понякога...
Жена си
и знаеш
силата си на голите стъпки,
съблечени зад завесите
на облечена стая.
...
и за мъжкото, което в очите проблясва,
пред твоето очертание,
няма да се покая
...
нехаеш,
че вятърът дърпа завесите
на разголената ни стая.
...
ще те наметна с мъжкото си желание...
нека градът да угасва
по закъснелите спирки.
...
ухаеш
на смърт мигновена на всичко мъжко във мен,
на себе си – гола,
на мен...
Ще ти призная,
докато градът ни умира за сън по терасите,
нехая
за слънцето,
по небесното тяло,
кръвоизливащо и умиращо;
за утрото,
по вечерта замечтало се,
но така и недоживяло я;
за дните –
бездомници –
хитрите светли прахосници;
за птиците,
сънуващи над балкона,
от нощта, крилете си схванати.
Знаеш ли,
нека умира за сън градът по терасите,
слънцето да избърше смъртта си в завесите...
За това и за всичко нехая!
Ти също, надявам се...
ти – аз на тебе ухая,
и зная...
... знаеш.

В поезията разстоянията са само метафора за размисъл.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко затрогващо мъжко признание, Митко. Страхотно. И пак образно си го написал. Много, много искрен стих и подходящо поднесен.
  • "ще те наметна с мъжкото си желание...
    нека градът да угасва
    по закъснелите спирки.
    ...
    ухаеш
    на смърт мигновена на всичко мъжко във мен,
    на себе си – гола,
    на мен..."

    Поезия от всякъде, дори и в многоточията.
    Поздрав!
  • Благодаря ви! Поздрав на всички!
  • Откровеността ти, облечена в стих е още по-силна. Поздрави за ясния изказ на мисълта.
  • Прекрасен изказ имаш, заинтригуващо
    Плетеница но пък се разплита лесно

    Поздрав и усмивка

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...