5 nov 2017, 17:34

Разстояния 

  Poesía
1828 13 23

 

При мен по-рано слънцето изгрява

при теб по-късно свършва всеки ден

и някаква зависимост навярно

оставя лятото по-дълго в теб...

докато в мен снегът натрупва преспи

все още в теб въздишат клони

и сигурно тъгата помежду ни

красива есен тихо рони...

и някъде съвсем случайно

навярно облаче прелита

прилича на сърце и тайно

в ръцете ти плътта ми вплита...

и ако в мен замръкне залез

при теб все още светлината

рисува нежно всеки допир

в контури от нестихващ вятър...

а нощем обеднял денят ни

по два пъти разлиства всеки миг

и в случай че спестя страха си

при теб достигам после в стих...

и нищо че вали по обед...

аз знам че някъде допиваш първото кафе

и може би при теб вали но всъщност

в очите ти е моето небе...

защото в теб по-късно свършва този ден

а в мен по-рано слънцето изгрява...

така че докато си там – далеч от мен

аз тук по-бързо остарявам...

 

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса тази цветна, интересна и богата поезия! Поздравявам ви!
  • Благодаря!
  • Отново: аплодисменти!!!
  • Благодаря!
  • Невероятна...
  • Благодаря за хубавите думи!
  • Случайно попаднах на твоята страничка,Бехрин,но не случайно ми хареса стихотворението ти!В любими е!
  • Радвам се, благодаря!
  • Удоволствие бе да прочета...
  • Много силно и истински.
  • ...
    Благодаря!
  • Прекрасно стихо! Поздрав!
    "И някъде далече, зад морето
    да знаеш - чака те сърцето!
    Да знаеш, че във дни студени
    и в нощи тъмни, заледени
    една душа теб точно чака
    и с огъня стопява мрака...".
  • Хубаво е Дочка... Добре, че са технологиите!
    Ани, аз проверявах... обикновено си търся обещаното... Но пък нещата, които изписваш под моите думи винаги са много интересни, харесват ми и не е задължително да са завършени, просто отрязък от емоции... може и така - фрагментарно да ги обединиш... предлагам само.
    Благодаря на всички... и за споделеното!
  • По линията на екватора
    ще си подкрепям равновесието.
    И мислено към твоето "оттатък"
    ще си изстрелвам притесненията.
    До като все пак не признаеш
    най-съкровените си мисли
    (по мейла, скайпа или вайбъра),
    че аз ти липсвам, липсвам, липсвам.

    Благодаря, Вълшебнице за удоволствието и вдъхновението!
  • Прекрасна, прекрасна тъга!! Чувствен и докосващ стих!! Така ми се мълчи............
  • Чудесна поезия Бети! Благодаря ти за удоволствието!
  • И щом пристъпя в тихия ти залез,
    където ти приглаждаш кичур уморен,
    когато извървяното е много малко
    и няма как да бъдеш вече по-смирен,
    щом лъхне вятърът на вечерта студен,
    забелил всичките мостове помеду ни
    от края до началото на минал ден,
    в предверието тясно на нощта безлунна,
    до тебе ще приседна кротка и смълчана,
    в очакване нощта да дойде като рана...

    Нещо такова...
    Така и не можах да довърша това, което написах в коментар под предходен стих... А се опитвах.
  • Уау! Супер!!!
  • Радвам се, че си тук, Таня!
    Благодаря ви!
  • Хареса ми...
  • И аз!
  • Радвам се, че прочетох!
    Бети!
Propuestas
: ??:??