Разстояния
При мен по-рано слънцето изгрява
при теб по-късно свършва всеки ден
и някаква зависимост навярно
оставя лятото по-дълго в теб...
докато в мен снегът натрупва преспи
все още в теб въздишат клони
и сигурно тъгата помежду ни
красива есен тихо рони...
и някъде съвсем случайно
навярно облаче прелита
прилича на сърце и тайно
в ръцете ти плътта ми вплита...
и ако в мен замръкне залез
при теб все още светлината
рисува нежно всеки допир
в контури от нестихващ вятър...
а нощем обеднял денят ни
по два пъти разлиства всеки миг
и в случай че спестя страха си
при теб достигам после в стих...
и нищо че вали по обед...
аз знам че някъде допиваш първото кафе
и може би при теб вали но всъщност
в очите ти е моето небе...
защото в теб по-късно свършва този ден
а в мен по-рано слънцето изгрява...
така че докато си там – далеч от мен
аз тук по-бързо остарявам...
