При мен по-рано слънцето изгрява
при теб по-късно свършва всеки ден
и някаква зависимост навярно
оставя лятото по-дълго в теб...
докато в мен снегът натрупва преспи
все още в теб въздишат клони
и сигурно тъгата помежду ни
красива есен тихо рони...
и някъде съвсем случайно
навярно облаче прелита
прилича на сърце и тайно
в ръцете ти плътта ми вплита... ...