Разстояния
При мен по-рано слънцето изгрява
при теб по-късно свършва всеки ден
и някаква зависимост навярно
оставя лятото по-дълго в теб...
докато в мен снегът натрупва преспи
все още в теб въздишат клони
и сигурно тъгата помежду ни
красива есен тихо рони...
и някъде съвсем случайно
навярно облаче прелита
прилича на сърце и тайно
в ръцете ти плътта ми вплита...
и ако в мен замръкне залез
при теб все още светлината
рисува нежно всеки допир
в контури от нестихващ вятър...
а нощем обеднял денят ни
по два пъти разлиства всеки миг
и в случай че спестя страха си
при теб достигам после в стих...
и нищо че вали по обед...
аз знам че някъде допиваш първото кафе
и може би при теб вали но всъщност
в очите ти е моето небе...
защото в теб по-късно свършва този ден
а в мен по-рано слънцето изгрява...
така че докато си там – далеч от мен
аз тук по-бързо остарявам...
© Бехрин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много ми хареса тази цветна, интересна и богата поезия! Поздравявам ви!
-
Благодаря!
-
Отново: аплодисменти!!!
-
Благодаря!
-
Невероятна...
-
Благодаря за хубавите думи!
-
Случайно попаднах на твоята страничка,Бехрин,но не случайно ми хареса стихотворението ти!В любими е!
-
Радвам се, благодаря!
-
Удоволствие бе да прочета...
-
-
Много силно и истински.
-
...
Благодаря! -
Прекрасно стихо! Поздрав!
"И някъде далече, зад морето
да знаеш - чака те сърцето!
Да знаеш, че във дни студени
и в нощи тъмни, заледени
една душа теб точно чака
и с огъня стопява мрака...". -
Хубаво е Дочка... Добре, че са технологиите!
Ани, аз проверявах... обикновено си търся обещаното... Но пък нещата, които изписваш под моите думи винаги са много интересни, харесват ми и не е задължително да са завършени, просто отрязък от емоции... може и така - фрагментарно да ги обединиш... предлагам само.
Благодаря на всички... и за споделеното! -
По линията на екватора
ще си подкрепям равновесието.
И мислено към твоето "оттатък"
ще си изстрелвам притесненията.
До като все пак не признаеш
най-съкровените си мисли
(по мейла, скайпа или вайбъра),
че аз ти липсвам, липсвам, липсвам.
Благодаря, Вълшебнице за удоволствието и вдъхновението! -
Прекрасна, прекрасна тъга!! Чувствен и докосващ стих!! Така ми се мълчи............
-
Чудесна поезия Бети! Благодаря ти за удоволствието!
-
И щом пристъпя в тихия ти залез,
където ти приглаждаш кичур уморен,
когато извървяното е много малко
и няма как да бъдеш вече по-смирен,
щом лъхне вятърът на вечерта студен,
забелил всичките мостове помеду ни
от края до началото на минал ден,
в предверието тясно на нощта безлунна,
до тебе ще приседна кротка и смълчана,
в очакване нощта да дойде като рана...
Нещо такова...
Така и не можах да довърша това, което написах в коментар под предходен стих... А се опитвах. -
Уау! Супер!!!
-
Радвам се, че си тук, Таня!
Благодаря ви! -
Хареса ми...
-
И аз!
-
Радвам се, че прочетох!
Бети!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
