24 sept 2013, 20:38

Разстояния

  Poesía » Otra
599 0 1

 

       Разстояния

 

 

Не си далече, просто разстояние

в съзнанието, кратък миг -

усещам твоето дихание

в душата ми  отеква нежен вик,

 

клепачи тихо щом притворя,

затаявам дъх и замълча,

сърцето за любов отворя

дори със риска да сгреша,

 

пред мен блестиш като дъга

след дъжд, безкрайна, многоцветна,

превръщаш всякаква тъга,

с магия във алея цветна.

 

И все рисувам те, скицирам

без четка и палитра - със любов,

дори накрай света да се намираш,

художник е духът и е готов,

 

за обич да премине паралели

на длъж по земното кълбо,

като птиците на пролет долетели

намират своето гнездо.

 

Не си далече - просто разстояние...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...