Sep 24, 2013, 8:38 PM

Разстояния

  Poetry » Other
595 0 1

 

       Разстояния

 

 

Не си далече, просто разстояние

в съзнанието, кратък миг -

усещам твоето дихание

в душата ми  отеква нежен вик,

 

клепачи тихо щом притворя,

затаявам дъх и замълча,

сърцето за любов отворя

дори със риска да сгреша,

 

пред мен блестиш като дъга

след дъжд, безкрайна, многоцветна,

превръщаш всякаква тъга,

с магия във алея цветна.

 

И все рисувам те, скицирам

без четка и палитра - със любов,

дори накрай света да се намираш,

художник е духът и е готов,

 

за обич да премине паралели

на длъж по земното кълбо,

като птиците на пролет долетели

намират своето гнездо.

 

Не си далече - просто разстояние...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....