24 сент. 2013 г., 20:38

Разстояния

601 0 1

 

       Разстояния

 

 

Не си далече, просто разстояние

в съзнанието, кратък миг -

усещам твоето дихание

в душата ми  отеква нежен вик,

 

клепачи тихо щом притворя,

затаявам дъх и замълча,

сърцето за любов отворя

дори със риска да сгреша,

 

пред мен блестиш като дъга

след дъжд, безкрайна, многоцветна,

превръщаш всякаква тъга,

с магия във алея цветна.

 

И все рисувам те, скицирам

без четка и палитра - със любов,

дори накрай света да се намираш,

художник е духът и е готов,

 

за обич да премине паралели

на длъж по земното кълбо,

като птиците на пролет долетели

намират своето гнездо.

 

Не си далече - просто разстояние...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....