Разстреляха го пред тухлена стена.
Май беше сряда срещу четвъртък.
Същата вечер той беше се молил
над някакъв вехт свитък.
Ниско привел над него глава,
осъденият шептеше тихо
едва доловими слова,
които попиваха във стените
и се заравяха в студената земя.
Тялото му беше вкочанено...
Потта по него вече беше лед,
но да ридае беше забранено. ...