16 jun 2009, 23:59

Разстрелях те...

  Poesía
993 0 7

Тази нощ е мой ред да стрелям

с оръжие от двайсти калибър.

Не ме е страх, че ще ме чуе безоката Неделя,

но заедно с теб аз няма да умирам.

 

 

Прицелих се в твоите две мишени,

събрали всичкото синьо на студа.

Не съм натиснала спусъка, а вече са умрели,

сякаш до вчера не се е чела в тях Любовта...

 

 

 

Не ти оставям време за молитва,

както ти не ми остави време за обичане.

На теб бях завещана... като реликва,

без да зная, че ще бъда отричана...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....