16 июн. 2009 г., 23:59

Разстрелях те...

994 0 7

Тази нощ е мой ред да стрелям

с оръжие от двайсти калибър.

Не ме е страх, че ще ме чуе безоката Неделя,

но заедно с теб аз няма да умирам.

 

 

Прицелих се в твоите две мишени,

събрали всичкото синьо на студа.

Не съм натиснала спусъка, а вече са умрели,

сякаш до вчера не се е чела в тях Любовта...

 

 

 

Не ти оставям време за молитва,

както ти не ми остави време за обичане.

На теб бях завещана... като реликва,

без да зная, че ще бъда отричана...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...