Разстрелях те...
Тази нощ е мой ред да стрелям
с оръжие от двайсти калибър.
Не ме е страх, че ще ме чуе безоката Неделя,
но заедно с теб аз няма да умирам.
Прицелих се в твоите две мишени,
събрали всичкото синьо на студа.
Не съм натиснала спусъка, а вече са умрели,
сякаш до вчера не се е чела в тях Любовта...
Не ти оставям време за молитва,
както ти не ми остави време за обичане.
На теб бях завещана... като реликва,
без да зная, че ще бъда отричана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
