Тази нощ е мой ред да стрелям
с оръжие от двайсти калибър.
Не ме е страх, че ще ме чуе безоката Неделя,
но заедно с теб аз няма да умирам.
Прицелих се в твоите две мишени,
събрали всичкото синьо на студа.
Не съм натиснала спусъка, а вече са умрели,
сякаш до вчера не се е чела в тях Любовта...
Не ти оставям време за молитва,
както ти не ми остави време за обичане.
На теб бях завещана... като реликва,
без да зная, че ще бъда отричана...