Jun 16, 2009, 11:59 PM

Разстрелях те...

  Poetry
995 0 7

Тази нощ е мой ред да стрелям

с оръжие от двайсти калибър.

Не ме е страх, че ще ме чуе безоката Неделя,

но заедно с теб аз няма да умирам.

 

 

Прицелих се в твоите две мишени,

събрали всичкото синьо на студа.

Не съм натиснала спусъка, а вече са умрели,

сякаш до вчера не се е чела в тях Любовта...

 

 

 

Не ти оставям време за молитва,

както ти не ми остави време за обичане.

На теб бях завещана... като реликва,

без да зная, че ще бъда отричана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...