Jun 16, 2009, 11:59 PM

Разстрелях те...

  Poetry
986 0 7

Тази нощ е мой ред да стрелям

с оръжие от двайсти калибър.

Не ме е страх, че ще ме чуе безоката Неделя,

но заедно с теб аз няма да умирам.

 

 

Прицелих се в твоите две мишени,

събрали всичкото синьо на студа.

Не съм натиснала спусъка, а вече са умрели,

сякаш до вчера не се е чела в тях Любовта...

 

 

 

Не ти оставям време за молитва,

както ти не ми остави време за обичане.

На теб бях завещана... като реликва,

без да зная, че ще бъда отричана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...