28 ago 2024, 21:41

Разсъждение

  Poesía
439 1 0



Неистините винаги разказват
на безпричинните си рожби
за миналото, сякаш е било...
Звездите от космическата пазва
са подредени за изложба
в неземно, любопитно естество...

Гадателите търсят без причина
смисъл в нереалния брътвеж
на странната подредба и визаж.
Анализът на нощната картина,
причина за душевния летеж
превръща настоящето в мираж.

Бъдещето почва да горчи,
нозете следват нелогично тържество
и неизвестното започва да се случва.
Надеждите попиват вярата с очи,
превръщат злото във добро...
Реалността не е научна....

Кому е нужно утре,
ако днес от вчера не зависи?
Със сянката на скачащи секунди,
Земята на Луната се подписва....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...