Aug 28, 2024, 9:41 PM

Разсъждение

  Poetry
438 1 0



Неистините винаги разказват
на безпричинните си рожби
за миналото, сякаш е било...
Звездите от космическата пазва
са подредени за изложба
в неземно, любопитно естество...

Гадателите търсят без причина
смисъл в нереалния брътвеж
на странната подредба и визаж.
Анализът на нощната картина,
причина за душевния летеж
превръща настоящето в мираж.

Бъдещето почва да горчи,
нозете следват нелогично тържество
и неизвестното започва да се случва.
Надеждите попиват вярата с очи,
превръщат злото във добро...
Реалността не е научна....

Кому е нужно утре,
ако днес от вчера не зависи?
Със сянката на скачащи секунди,
Земята на Луната се подписва....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...