Разтегни акордеона

 

Разтегни акордеона,
тази нощ го разтегни
и клавиши черни, бели
с пръстите си разплачи.

Ще стоя и ще те гледам 
как брадичката подпря,
песента ми най-любима 
как за мене ти запя.

Аз до тебе ще приседна,
със затворени очи,
ще оставя да ме галят 
нежни звуци до зори.

И когато вън просветне,
в сънената тишина,
знам, че още ще дочувам 
глас любим и песента.

Разтегни акордеона,
тази нощ го разплачи,
ще те слушам във съня си,
а щом съмне, ще боли!