Разтегни акордеона
Разтегни акордеона,
тази нощ го разтегни
и клавиши черни, бели
с пръстите си разплачи.
Ще стоя и ще те гледам
как брадичката подпря,
песента ми най-любима
как за мене ти запя.
Аз до тебе ще приседна,
със затворени очи,
ще оставя да ме галят
нежни звуци до зори.
И когато вън просветне,
в сънената тишина,
знам, че още ще дочувам
глас любим и песента.
Разтегни акордеона,
тази нощ го разплачи,
ще те слушам във съня си,
а щом съмне, ще боли!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
