Dec 9, 2012, 1:46 PM
Разтегни акордеона
Разтегни акордеона,
тази нощ го разтегни
и клавиши черни, бели
с пръстите си разплачи.
Ще стоя и ще те гледам
как брадичката подпря,
песента ми най-любима
как за мене ти запя.
Аз до тебе ще приседна,
със затворени очи,
ще оставя да ме галят
нежни звуци до зори.
И когато вън просветне,
в сънената тишина,
знам, че още ще дочувам
глас любим и песента.
Разтегни акордеона,
тази нощ го разплачи,
ще те слушам във съня си,
а щом съмне, ще боли!
с пръстите си разплачи.
Ще стоя и ще те гледам
как брадичката подпря,
песента ми най-любима
как за мене ти запя.
Аз до тебе ще приседна,
със затворени очи,
ще оставя да ме галят
нежни звуци до зори.
И когато вън просветне,
в сънената тишина,
знам, че още ще дочувам
глас любим и песента.
Разтегни акордеона,
тази нощ го разплачи,
ще те слушам във съня си,
а щом съмне, ще боли!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
