Развалина

20 dic 2009, 13:04

Poesía » De amor

805 0 2

Едва ли стихове по-лични има

от тези кървави слова,

напоени със сълзи и болка

на една изгубена душа.

Дарих ти цялата си обич,

потъпках гордоста,

а в замяна аз получих -

сковаваща студенина.

С безпределно безразличие

ти сърцето ми рани,

сега в него зее страшна яма

и то отказва да тупти.

Ще стискам зъби до безкрайност,

ще се усмихвам на света,

така че никой да не забележи,

че съм винаги сама.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-12-20T13:20:49+02:00

Много искрен е твоят стих!
Но щом си могла да го напишеш - значи душата не е изгубена...а много, много жива!!!!
Браво - хареса ми!!!
Поздрави, Мария!
alistef (Албена Стефанова)

2009-12-20T13:13:24+02:00

Безразличието на човека до теб е по- страшно и от самота. Поздрави