Развалина
Едва ли стихове по-лични има
от тези кървави слова,
напоени със сълзи и болка
на една изгубена душа.
Дарих ти цялата си обич,
потъпках гордоста,
а в замяна аз получих -
сковаваща студенина.
С безпределно безразличие
ти сърцето ми рани,
сега в него зее страшна яма
и то отказва да тупти.
Ще стискам зъби до безкрайност,
ще се усмихвам на света,
така че никой да не забележи,
че съм винаги сама.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Харизанова Todos los derechos reservados
