20 dic 2009, 13:04

Развалина 

  Poesía » De amor
804 0 2

Едва ли стихове по-лични има

от тези кървави слова,

напоени със сълзи и болка

на една изгубена душа.

 

Дарих ти цялата си обич,

потъпках гордоста,

а в замяна аз получих -

сковаваща студенина.

 

С безпределно безразличие

ти сърцето ми рани,

сега в него зее страшна яма

и то отказва да тупти.

 

Ще стискам зъби до безкрайност,

ще се усмихвам на света,

така че никой да не забележи,

че съм винаги сама.

 

© Мария Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много искрен е твоят стих!
    Но щом си могла да го напишеш - значи душата не е изгубена...а много, много жива!!!!
    Браво - хареса ми!!!
    Поздрави, Мария!
  • Безразличието на човека до теб е по- страшно и от самота. Поздрави
Propuestas
: ??:??