Развалина
Едва ли стихове по-лични има
от тези кървави слова,
напоени със сълзи и болка
на една изгубена душа.
Дарих ти цялата си обич,
потъпках гордоста,
а в замяна аз получих -
сковаваща студенина.
С безпределно безразличие
ти сърцето ми рани,
сега в него зее страшна яма
и то отказва да тупти.
Ще стискам зъби до безкрайност,
ще се усмихвам на света,
така че никой да не забележи,
че съм винаги сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Харизанова Всички права запазени
